Нашите любими книги
Четенето на книги е едно от любимите ни занимания. Особено когато имаме чаша топъл шоколад в ръка и сме седнали на уединеното си местенце вкъщи. Решихме да не пазим любимите си книги само за нас, а да ви позволим да надникнете в тях и да ви вдъхновим да ги прочетете.
Емануила
Ще започна от там, че имам много любими книги и ми е много трудно да си избера само една, върху която да пиша. Все пак, след двуседмично мислене, реших да споделя с вас мнението си относно книгата “Тайната Градина” написана от Франсис Бърнет.
Романът се разказва за момичеце на име Мери Ленъкс и болнавия ѝ братовчед Колин. На Мери се налага да заживее при чичо си в имението Мисълтуейт, тъй като майка ѝ и баща ѝ умират от тежка болест. Когато Мери отива в имението се запознава с братовчед си Колин, който е тежко болен или поне така мислят всички. И двете деца имат всичко, но са страшно капризни, нещастни и самотни. С помощта обаче на едно мило и весело селско момче картината скоро се променя.
Книгата е страшно интересна и изпълнена с много емоции. Връзката между всички герои е много силна и увлекателна. Елементът, който най-много ми харесва, е, че човек винаги може да се промени към добро, ако е решен да се бори докрай. Препоръчвам книгата на всеки, защото наистина си заслужава да се прочете и съм сигурна, че никой няма да съжалява за отделеното време. Лично аз съм я прочела три пъти на английски и два пъти на български и винаги я чета така, сякаш никога досега не съм я чела.
Теодора
Tрудно ми е да определя песен, филм или автор като любим, но когато става въпрос за книга изборът ми е доста по-лесен. „Писмата на Душевадеца” на Клайв Стейпълс Луис е единствената творба, която мога да препрочитам отново и отново. Всеки път, когато го правя, преоткривам в нея частица от себе си и света, в който живея.
Душевадецът напътства в изкуството на покварата своя млад племенник Горчилко, давайки му насоки как да провали млад и новоповярвал християнин, който живее в началото на 20-ти век. Изкусното перо на Луис описва много от изкушенията и прегрешенията, през които минава всеки един от нас, и от друга страна показва какво трябва да избягва младшият изкусител – или какво трябва ние да правим, за да се справим с неговите примамки. Например, докато Горчилко иска да накара пациента си да извърши наистина страховити престъпления, Душевадецът го съветва да се опита с по-леки и по-малко „изискани“ грехове, имайки предвид лакомия, похотливост, страх или раздразнителност. Но от друга страна му казва да не допуска пациента му да бъде смирен и добър с близките си. Насърчително е, че Горчилко се проваля всеки път.
Наистина разочаровани са двамата изкусители, когато пациентът им се обръща към Бог и когато се откъсва от вредното си обкръжение, като се влюбва в добра християнска девойка. Накрая човекът им се изплъзва, когато умира при бомбардировка през Втората световна война.
Книгата е невероятна и запомняща се, с истини, които се подават от всяко изречение. Тънкият хумор, който проблясва на всяка страница, спомага сложни понятия и теории да се опишат по много практичен и приятен начин. Силно я препоръчвам на всеки, който иска да опознае по-добре вътрешния си свят и да погледне по-весело на ежедневните си проблеми.
Виктория
Мисля, че избирането на любима книга е една изключително трудна и тежка задача. По-трудна е даже от избора между шоколадов сладолед и шоколадова торта. А ако нещо е по-трудно от този избор, то е почти непосилно.
Шегата настрана, но дълго се чудих коя книга да избера. Чела съм много книги от най-различни жанрове, като голяма част от тях са ми направили добро впечатление и са ми останали в съзнанието като любими. Когато разбрах, че трябва да избера една единствена, за която да пиша, си помислих, че това няма как да се случи. Обаче, след дълги колебания, реших, че моята най-любима книга ще бъде „Малкият принц” на Антоан Дьо Сент-Екзюпери. Сега, може би част от вас ще извъртят очи и ще кажат „о, какво клише”. Но все пак, беше ми любима когато бях на десет, любима ми е и сега, когато съм на цели четиринадесет години. Ще ми е любима когато стана на далечните тридесет години и ще я чета с удоволствие на бъдещите си внуци, когато стана на седемдесет. Написана е по такъв начин, че колкото и пъти да бъде прочетена от някого, винаги от страниците ѝ извира нов ценен житейски урок.
Тя може да се интерпретира по много различни начини и всеки един от тях носи смисъл. Може да бъде една неповторима и вълшебна приказка за предаността, приятелството и любовта на един малък принц, носещ голяма душа. Може да бъде предупреждение за подрастващите хора да не губят здравия си разум, както и да не позволяват на детето у тях да избяга някъде надалеч и да не се завърне. Както авторът е споменал - „всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят.”
Малкият принц всеки ден се грижи за мъничката си планета, почиствайки трите вулкана, въпреки че единият е угаснал. Изкоренява едва поникналите стръкчета баобаби, които оставят ли се да пораснат, ще задушат скъпия му дом. Щом пожелае, може да придърпа малкото си столче и да гледа залеза. Намира ново зелено стръкче, което постепенно се превръща в една красива и обаятелна роза, но едновременно с това е изключително капризна и взискателна. Но нито един от недостатъците ѝ не е способен да засенчи обичта и предаността на малкия принц.
Докато посещава различни планети и техните обитатели, той остава озадачен и натъжен от техния сив и безцветен живот. Посещава и планетата Земя, където научава от една лисица ценния урок как да си "опитомиш" приятел. Вижда стотици рози, точно като тази на неговата планета, но нито една от тях не може да се сравни с нея, защото, както той казва „...тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазих с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и понякога да мълчи. Защото е моята роза.”
След като написах всички тези думи, мисля, че дори и да изпиша още десет страници със своите впечатления от книгата, никога не бих успяла да предам нейния чар. Силно я препоръчвам на всеки един от вас, който не я е чел досега, и мога да гарантирам, че няма да останете разочаровани.
Джесика
Чела съм много книги, които са ме впечатлили и са останали в ума ми завинаги. Ще споделя с вас една от любимите ми - „Кралицата на реформацията“, която е написана от Чарлс Лудуиг.
В нея се разказва за живота на Кати Лутер - жената на великия реформатор Мартин Лутер.
Кати губи майка си още като дете и неприета от мащехата си, отива в манастир. Там тя живее дълго под надзора на игуменката, която е сестра на майка ѝ. Няколко пъти тя намира Кати в килията ѝ, четейки статии на Лутер, а той пише против католицизма във време, в което протестантските идеи са гонени, а записаните - изгаряни. Често, заради тайните „залитания“ на Кати по протестантското просвещение, на нея ѝ се налага да търпи гнева и заплахите на леля си. След дълги усилия, Кати успява да избяга от манастира и от там започва нейният изпълнен с вълнения и драма живот.
Книгата е вдъхновяващ биографичен разказ за една от най-великите жени на Църквата, който ме вълнуваше докато го четях и силно ме вдъхнови да го препоръчам на момичета, които искат да станат истински жени!