Зимбабве

Mhoro! Здравейте! Затворете очи за миг и оставете въображението ви да изрисува следните картини в мозъка ви. Обляни в слънчева светлина зелени савани, плодородни равнини, осеяни с гранитни хълмове, скалисти планини, кристално чисти реки, величествени водопади и екзотични животни. Магическа земя, изпъстрена с пленителни пейзажи, омайни аромати и очарователни хора. Това е Зимбабве - една от държавите, които желая да посетя.

Разположена в южната част на Африка между реките Замбези и Лимпопо, Зимбабве е сравнително малка страна с население от 12 521 000 души (по данни от 2009 год.) и столица град Хараре. Официалните езици са три: шона, ндебеле и английски.

Всичко относно тази страна силно ме привлича. Ще започна от историята й. Етническата група машона мигрира в областта около 300 година пр.Хр., а около X век развива процъфтяваща търговия с финикийците. Учените смятат, че древният град Велики Зимбабве е бил построен между XI и XV век. Днес той представлява 24 хектара каменни руини, намиращи се в провинция Масвинго. Велики Зимбабве е бил основен център на днешното етническо мнозинство в Зимбабве (народа шона). Всъщност страната е кръстена именно на този град, където е била намерена и така известната зимбабвийска птица, превърнала се в държавен символ.

В началото на XVII век португалски заселници пристигат и развалят търговията межу машона и финикийците, започвайки серия от войни. През 1834 година друга етническа група, матабеле, завладява машона и установява своя империя, наричайки я Матабелеланд. През XIX век Британската южно-африканска компания успява да наложи британско управление на териториите на матабеле. Общата неволя сплотява машона и матабеле, които обединяват силите си в опит да предотвратят колонизацията на родната си земя. Опитът им обаче остава неуспешен и британците покоряват страната, обявявайки я за британска колония и давайки й ново наименование – Южна Родезия. След около век чуждо управление, през 1980 година местните извоюват своята свобода и провъзгасяват независимостта си. Днес Зимбабве е република.

Традициите и културата на страната са забележителни и определено заслужават внимание. Народът на Зимбабве са много надарени хора на изкуството. Занимават се със скулптура, дърворезба, грънчарство,

плетене на кошници, украшения от мъниста, текстил и др. Творчеството им, особено скулпутрата, е известно и се продава по цял свят.

Музиката играе важна роля в зимбабвийските церемонии. Шона свираят на мбира, инструмент направен от дървена дъска, върху която са разположени метални пластинки. Музиката от това пръстово пиано се счита за свещена в тяхната култура и по време на среднощните церемонии служи за свързване с предците и духовете-пазители на племето. На мбирата се свири по всякакъв вид празненства и хората вярват, че звуците не само гонят зли духове и изцеляват болести, но и подобряват времето при наводнения или суша.

Местните имат силна вяра в съществуването на русалки. Всъщност на тези митични същества се приписват нещастните случаи като отвличания, изтезания или убийства.

40 до 50 процента от населението на Зимбабве посещава християнски църкви, но подобно на повечето бивши евровейски колонии, християнството често е смесено с местните вярвания. Култът към Маури е най-разпространената нехристиянска религия, включваща поклонение към предците и застъпничество пред духовете. Маури е непознато върховно същество, комуникиращо с хората чрез пещерен оракул, познат като „гласа на Маури“.

В обществото на шона съществуват най-малко 25 разпознаваеми тотема, mitupo, изпозвани за различаване на различните кланове, които са съставлявали древните династии. Тези символи обикновено са свързани с имена на животни и представляват социалната самоличност на отделните кланове. Например, Soko – маймуна, Mnofu – звяр, Shumba – лъв, Mbizi – зебра, и т.н.

Друга интересна традиция в живота на матабеле е обичаят на съпругата да носи медни и месингови халки около ръцете, краката и шията си. Тези халки, наричани idzila, символизират връзката и верността й към нейния съпруг. Мъжът е този, който снабдява халките, които са и символ на заможност.

Освен богата култура Зимбабве притежава незаменимо разнообразие от животински видове. „Голямата петица“ включва лъв, слон, бивол, леопард и носорог.

Разнообразните местности в страната помещават някои от най-големите резервати на Африка. Националният парк Хванге, както и водопадът Виктория, са някои от туристическите атракции, с които местните с право се гордеят.

Изобилстваща на природни богатства, страната е от най-бедните в света, отчитайки едно от най-високите нива на инфлация и безработица. Средната продължителност на човешкия живот там също е най-ниската на света. 34 години за жените и 37 години за мъжете. Холерата и маларията са главните болести, унищожаващи населението, а компетентни медицински лица не достигат. Над 760 000 случая на малария са докладвани от Световната здравна организация през 2009 г., а една трета от децата страдат от хронично недохранване.

Без съмнение Зимбабве е страна със заинтригуваща история, култура и традиции. С дивна флора и екзотична фауна. Но дали жителите й са истински щастливи? Дали имат надежда? От какво се страхуват? Какво ги прави пълноценни, какво ги мотивира? Тези и други въпроси ме вълнуват. Мечтая един ден да имам възможността да отида и разбера...